Риболов на платика

Всичко за сладководния риболов.

Модератор: Валентин Стоев

Риболов на платика

Мнениеот matey49 » Пет Мар 18, 2011 11:30 am

Описание и особености
Изображение
Това е риба от семейство шаранови. Отличава се с малка глава, силно странично сплескано тяло с характерна висока гърбица, която с лека извивка започва непосредствено зад главата. Аналният плавник е продълговат като кил и около него няма люспено покритие. Платиката е риба, която може да достигне до сериозни размери – дължина 60 и повече см и тегло към 5–6 килограма. Всички плавници са сиво-черни на цвят и дори в брачния период си остават такива, без да червенеят, независимо от факта, че по тях се появява закратко и светлосив до белезникав обрив. Тялото е широко и приплеснато отстрани. Цветът на рибите варира с възрастта или заради характера на водата, която обитават. Малките платики до втората си година освен това не са така изразително гърбави. Техният цвят бие повече на сребро. С възрастта рибата расте силно във височина, която достига до една трета спрямо общата дължина на тялото. Цветът на тази водна “чиния” също търпи изменение, като гърбът става тъмнокафяв до тъмносивкав, а странично рибата започва да придобива все по-отчетлив бронзов оттенък. Устата е малка, полудолна, но е способна да се разпъва напред като хобот, с който платиката рови по дъното, за да търси храна. Това е типична стадна риба, която живее в придънния слой на водата, който рядко напуска. Естествено се среща в Дунав и долното течение на вливащите се в него реки, но е изкуствено разселена и в много вътрешни водоеми на страната – стари корита на реки,кариери, баластриери и язовири. Платиката е топлолюбив вид и отлично се развива в топлите водоеми около ТЕЦ “Марица-изток” – яз. “Овчарица” и яз. “Розов кладенец”. В последните години има добра популация и в много по-студените язовири “Искър” и “Душанци”, но това не променя факта, че обича по-топлите води. В реките тя се държи около шаварите, граничещи с дълбоки заливи и ями с обръщане на течението. Предпочита глинестите и леко тинестите дъна. По-рядко можем да я открием в район с пясъчно дъно. Дори дъното с малки камъчета е по-добро за нея, отколкото равният слой пясък. Характерно за по-възрастните риби е, че и на дъното търсят укрития от течението в близостта на малки прагчета. Дори 10–15-сантиметрово стъпало в глинестите пластове вече є дава сигурност и платиката предпочита да се държи именно там. Храни се с дънни организми, които извлича, като засмуква тиня и я предъвква. Освен това не прощава на червеи, личинки, пиявички и дори някои видове мекотели. През лятото похапва и в коренищата на шаварите, които шумно смуче, но може и да “пасе” някои видове водорасли. Платиката расте бавно до втората си година. След това ускорява темпа на трупане на тегло и за известен период при добри условия е способна почти да го удвои за година. Достига до 15–20-годишна възраст, като с времето нараства силно във височина.
Стръв, захранка и подхранка
Само по изключение можем да хванем платика без яка захранка. Този факт е известен на повечето въдичари. Другото прочуто качество на платиката е, че е крайно внимателна и предпазлива риба, която се плаши лесно от всеки по-силен шум или плясък по водата. Все пак и тя се издава, докато рови по дъното, с характерните балончета въздух по повърхността. При тихи и прозрачни води можем да забележим и леко размътване в зоната на мехурчетата. След като сме избрали място с достатъчна дълбочина – 4 до 6 метра, и подходящо глинесто или тинесто дъно, е нужно да започнем със захранването. Накиснати кюспе, хляб и обикновени бисквити се омачкват много внимателно. Някои майстори препоръчват влажната смес да се претрие през сито, за да няма големи парченца. След това се правят топки, които се мятат в избраната зона, за да се оформи стабилно хранително петно, на което ще разчитаме през целия излет. Подхранката е необходима през останалото време на излета, защото си имаме работа с типично стадна риба. В този смисъл, колкото и да хвърлим – няма риск да прехраним цялото ято. За подхранка вече можем да употребим и елементи от стръвта, с която ловим. Това може да е ароматизиран с анатолово масло или ванилия качамак, парченца торен червей, бели червеи и кастери, варено жито, кускус, по-ситна млечна царевица и т.н. В Англия майсторите гонят платика и на месо от речни миди. То се пробожда на по-едри единични куки, като при нужда допълнително се пристяга с една-две намотки меко плетено влакно. Тази стръв няма популярност у нас, но често във водоемите, в които се гони платика, действително живеят и сладководни миди. Така че защо да не се опита и този естествен деликатес.
Такъми
НА ЛЕКО. При риболов на леко, каквато е най-разпространената практика, ни трябва дълъг телескоп. В случай, че ще минем без макара и водачи, той не бива да е по-къс от 5–6 метра, защото ще гоним рибата на значителна дълбочина. При нашите условия, особено ако излетът е в гьол, където са добивани инертни материали, е по-подходящ изборът на телескоп с макара и водачи. Основното влакно на линията е задължително тънко от 0,12 до 0,14. Поводът при това положение е наистина фин – от 0,08 до 0,10. Плувката, от която имаме нужда в случая, е средна на дължина, подвижна с единично закрепване на линията в долния край. Антената є може да е по-дълга, но ние ще я потопим при утежняването. То се извършва най-често с комбинация от разсъсредоточени сачми. Най-долната към куката трябва да се намира на към 40 сантиметра от нея. Това е заради начина на кълването на платиката, която поема стръвта във вертикално положение надолу с главата. Над най-долната сачма често се поставя и още една по-едра междинна. На около 50 см от нея вече идва главното утежнение. Куките за платика малко смущават, като се има предвид големината на противника, но класиката изисква бели, прави и остри от №18 до №14.
НА ТЕЖКО. На тежко платика се лови по изключение. Например когато сме убедени, че се е дръпнала много навътре във водоема и дълго не е излизала към брега. Причината може да бъде значително колебание на водното равнище, захладняване на въздуха, при което дълбоката вода е по-топла, или сезонна миграция. Прътът е обикновен дънаджийски освен в случаите, в които ще търсим изключителна далечина на замятане. Тогава ни трябва триметров прът за дъно. Основното влакно може да е по-дебело – 0,22 – 0,24, но поводът трябва да е тънък. Изобщо платиката не е специален обект на риболов на тежко у нас. По-скоро тя се лови инцидентно или смесено с едра каракуда или бабушка. Най-често се хваща на линия с фидер хранилка или по река Дунав на “сандвич” – капан с две плочки кюспе, залепени от качамак, като в такива случаи обикновено куките ни са по-едри. Кълването на платиката на тежко е особено и се отличава от каракудското с по-продължителното тресене на шпионката, макар и да прилича на него.
Кълване и момент на засичане
Платиката е толкова недоверчива риба, че е почти изключено да вземе стръвта, ако тя не е легнала на самото дъно. Това може да ни се случи само при положение че ловим над обрасло с водна растителност дъно. Така че преди всичко се налага да уточним прецизно дълбочината, особено ако сме уцелили търсения участък с леко стъпало в пластовете. След като приключим с балансирането на плувката и сме сигурни, че първата сачма от утежнението ни е на дъното, можем да притеглим леко към себе си, за да почувстваме прагчето. При поемането на стръвта платиката повдига малката първа сачма и така леко “освобождава” линията. Плувката ни се показва повече на повърхността и поляга върху водата. Следва повеждане, най-често странично, и потопяването. Ако сме с малка кука, засичаме малко след полягането на плувката. При платиката обаче често можем да се сблъскаме и с т. нар. фалшиво кълване. Това е коварно поклащане на плувката и дори нейното лягане за момент, което се дължи на това, че някоя от гърбавите риби е опънала за миг линията с високото си тяло. Ето защо все пак някои колеги предпочитат да изчакват със засичането. В случай, че стръвта ни е по-обемиста, например грозд бели или торни червеи, изчакваме повличането и засичаме тогава. Предварително трябва да следим за потопяването на влакното от линията, особено на по-голяма дистанция. На тежко хич не е лесно да се определи моментът на засичането. Движението на шпионката става на ситни тласъци със паузи и разтрисане. При по-изразено движение нагоре си избираме момент и засичаме. Рискът е голям, но платиките рядко опъват както трябва, за да залепят шпионката, пък и често изплюват стръвта и се отказват.
Изображение
Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.
Аватар
matey49
Супер модератор
 
Мнения: 2543
Регистриран на: Чет Дек 16, 2010 6:52 pm
Местоположение: с. Обнова
Благодарил: 2632 път
Благодарили: 637 пъти в 527 поста

Re: Риболов на платика

Мнениеот gegata » Пет Апр 01, 2011 3:12 am

Риболова на платиката,може да се причисли и таранката тук по Дунава и другите реки за мен се състои-прожина със една може и две куки едната от долу на прожината другата от горе(една педя над прожината),оловото е подвижно между хранилката и горната кука.На хранилката се слага (качамак или подобна смес),която е хубаво да има аромат силен на ванилия или има спезиални концентрати за тази риба във рибарските магазини.На куката на Дунава се лови в повечето случеи на студиопор,но може кокален или торен.Платиката както таранката е плевелна риба,в повечето случеи при калването отпуска звънчето.

gegata
 

Следния потребител иска да благодари на gegata за този пост.
matey49 (Пет Апр 01, 2011 7:07 am)

Re: Риболов на платика

Мнениеот gegata » Съб Апр 02, 2011 3:10 pm

Дали платиката е предимно езерна или все пак предимно речна риба, е въпрос наистина дискусионен. Така наречената едра платика обитава на практика цяла Европа. Но у нас я има само в река Дунав, където най-често срещаното и разговорно наименование е "деверига". Напоследък все по-често се улавят екземпляри дунавска платика и в редица водоеми вътре в страната. Става въпрос, разбира се, за парчета над килограм, при това не епизодично. А всъщност може би малцина знаят, че например в Русия виреят поне пет вида платикови риби с различни названия: "лещ" (или "едрата платика", достигаща и до пет килограма), "подлещик", "плотва", "синец", "устирка" и т.н. Те се различават по максимални размери, донякъде по форма и по някои външни белези. Но си приличат най-вече по едно - че всички са вид платика и че освен водохранилищата обитават буквално всички реки с изключение на планинските.У нас риболовът на платика би могъл условно да се раздели на два вида: риболов на река Дунав и риболов във вътрешните водоеми, повечето от които са с неподвижна вода. В "платиковите" язовири нещата на пръв поглед са ясни. Избираш си "платиково" място, хвърляш "платикова" захранка, замяташ с "платикова" въдица и с "платикова" стръв и започваш да чакаш. (Става въпрос, разбира се, за далеч по-изискания риболов на плувка.). Задължително пазейки впрочем тишина и без много-много да "щъкаш" по брега. Така се лови и на язовир "Искър", и на "Жребчево", и на "Челопечене" и навсякъде другаде. По съвършено различен начин се подхожда към риболов на платика, когато плувката се замята по течение. Защото в отделни случаи този риболов е истинско спортно предизвикателство. На река Дунав отдавна е установена практиката да се лови със захранка в телена мрежичка или малък телен живарник, привързани към въже, които се спускат към дъното. В мрежичката в повечето случаи се слага най-обикновен хляб, който се разкисва във водата и изпуска трохи, привличащи рибата. Мрежичката може да бъде спусната от борда на лодка, от шлепове, от понтони или просто да бъде вкарана с плуване до предпочитаното място (обикновено на няколко метра от брега). "Класическата" дълбочина, на която се лови, е не по-малко от 3 метра. Към приспособлението със захранката задължително се привързва "шамандура" с помощта на допълнително здраво влакно, управлявано от брега с цел да показва местоположението на мрежичката. В мрежичката предварително е сложена тежест, най-често камъни, които не позволяват тя да се движи по дъното. При риболов от брега обикновено са замята малко зад шаманду рата и плувката се пуска по течението. Въдицата при този дунавски риболов обикновено е телескопична, с дължина 3,60-4 метра, с основно влакно 0,18-0,22 мм, повод 0,12-0,14 мм с дължина над 30 см. Стръвта като правило е бял червей или тесто от спринцовка. Основен елемент от линията при риболова на река Дунав е плувката. В зависимост от дълбочината тя може и да е подвижна, но по принцип за предпочитане е неподвижната. Дунавските риболовци непрекъснато експериментират в тази насока, като "хитът" през последните години е плувка от сърцевината на царевично стъбло. В зависимост от конкретните условия може да се пробват различни варианти на разположение на тежестите. Но на течението рибата по принцип е по-смела и рядко се среща "тънко" пипане. Напротив, при кълване плувката обикновено направо изчезва. И когато рибата е "в настроение", като тежест се използва най-вече една голяма подвижна сачма. По този начин на риболов в река Дунав рибата сякаш си разпределя тeриторията. Най-близко до захранката се скупчва дунавският скобар. Ятата скобар са авторитетни и мощни и явно не търпят "конкуренция". Следват морунашът, платиката и най-накрая мъздругата. Така че ако по незнайни съображения скобарът не кълве, плувката може да бъде потапяна и от досадните попчета. Но не се отказвайте - по-надолу по течението неминуемо се навърта и от другата риба. А ако пък замятате в по-отчетливо изразен бързей, платиката винаги се разполага в края му, където започва затихване на движението на водата. Всички тези особености могат успешно да се използват и във вътрешните водоеми, където е налице течение. Предимството е най-вече в обстоятелството, че ако платиката така и не ще да "пипне" на тихото, неминуемо ще се излъже на течението. Съвсем конкретен пример в случая представлява мястото "Римският мост" на язовир "Искър". Това място заедно с ивицата под "Щъркела", на границата със забранената зона, през последните няколко години е истински "хит" за столичани. Но както на тези места, така и навсякъде по язовира платиката се търси в тихото. Има обаче две съвсем конкретни позиции - под моста, съответно от двете страни на брега на реката, където могат да се използват предимства та на течението. Там платиката се търси на разстояние 8-10-12 метра и на дълбочина около 4 метра. Колкото и да е гъделичкащо за егото, но тъкмо на тези места може да се направи истинско "шоу" и то точно тогава, когато никъде наоколо не кълве. Недейте обаче да считате, че е достатъчно да хукнете натам още по нощите с цел да се заемете въпросните позиции. Защото може цял ден да си замятате напълно безуспешно, ако не сте наясно с някои "тънкости". А те в общи линии са следните. За предпочитане е въдицата да е телескопична с дължина 3,60-4,00 метра, макар че ще свърши работа и десетинаметровата "щека". Конфигурацията на водата предлага сравнително лесно различими тих участък, бавно, средно и бързо течение. Идеята е да се заметне така, че плувката да попадне на границата между средното и бързото течение, с тенденцията да се премества към границата между средното и бавното течение. (Такъв подход впрочем е валиден не само за конкретните места на "Римският мост".). И откъм двата бряга на реката е налице бавно обратно течение, граничещо с тих участък. Ако не ви е клъвнало до този момент, плувката ви няма какво повече да прави там. В смисъл, че тук платиката ще ви клъвне тогава, когато и е хрумнало да кълве на всяко тихо място, стига да е наблизо, разбира се. Кълването само по себе си също е по-различно. Ако при замятане в тихото едрата платика често "пипа" така фино, че плувката само потрепва и леко се влачи, или пък застава легнала върху повърхността понякога и цяла минута, тук плувката изведнъж започва да се движи по-бързо по течението и в следващия миг изчезва. Тогава трябва да се засича незабавно, защото иначе ще извадите гола, "опоскана" кука. Основното влакно препоръчвам да бъде 0,16-0,18 мм, а поводът 0,10, в краен случай 0,12 мм. Дължината на повода да не е по-къса от 35 см. Кукичката - бяла, най-вече "Мустад" № 10, макар че може и № 8, 9, 12. Лично аз предпочитам неподвижната плувка и то от паче перо, способно да издържи 2-4 грама. Желателно е да се използват не повече от 4-5 неподвижни тежести, като най-малката е непосредствено над повода, нагоре по влакното на 7-8 см се поставя още една и след 4-5 см се застопоряват останалите 2-3 по-едри сачми. Идеята е цялата антена на плувката да стои над водата. От определящо значение е въпросът за захранката. В крайна сметка не е важно количеството, а миризмата: най-вече на кюспе, костно брашно и ванилия. В този смисъл популярната галета с миризма на ванилия е доста подходящ съставящ компонент в количество, представляващо половината от основната захранка. Решаващи за успеха могат да се оказват белите червеи, поставени в захранката. Всъщност всичко предварително се изсипва в кофичка, обърква се "на сухо" заедно с белите червеи и едва след това в кофичката се сипва (само и единствено!) от язовирната вода. Размесва се до състояние на плътна лепкава каша, която удобно да се моделира и да се отделя от ръцете. Ако я направим по-рядка, просто нищо няма да се получи и ще трябва да добавим още от сухите смеси. Главното обаче е да не бързаме със замятането на захранката. Първо трябва да се ориентираме в теченията. А захранката всъщност се замята ориентировъчно на границата между започващия от брега тих участък и бавното течение. Разбира се, в случая трябва да се експериментира периодично. Но идеята е захранката, която под формата на неголеми плътни топки попада на дъното, да се разпръсне компактно от бавното и средното течение на разстояние 7-8 метра. Платиката винаги кълве в долната и средната част на това разстояние, така че удари трябва да очакваме тъкмо там. И последното предимство на риболова на течение - стръвта. Налага се мнението, че поне около "Римският мост" в лятно - есенния сезон платиката предпочита "снежинката", т.е. щипната върху куката троха мек бял хляб. По-нетърпеливите упорито замятат на червей, но успехът е в полза на "снежинката". На течението обаче платиката безотказно кълве тъкмо на червей и парчетата в общи линии са около и дори над килограм. Експериментирайте най-вече с "мартеничка" - едно торно и две бели червейчета, като или торното е между двете бели, или отначало него го нанизвате "на масур", а двете бели закачвате на върха на куката. Е, всичко това не ни излиза евтино, но пък хванем ли "цаката" на риболова на платика на течение, изживяването наистина е неповторимо.

gegata
 

Следния потребител иска да благодари на gegata за този пост.
matey49 (Съб Апр 02, 2011 6:38 pm)


Назад към Сладководен

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

  • Приятели